Благородниците през Средновековието

Средновековието, известно още като Тъмните векове, е период от историята между краха на римската цивилизация и началото на Ренесанса.

По това време имало три основни нива на обществото - кралски особи, благородници и селяни. По-долу ще ви разкажа всичко за благородниците от Средновековието, включително как хората ставали благородници, какви били задълженията на благородниците и благородничките и какво било тяхното ежедневие.

През Средновековието благородник може да бъде всеки, който притежава достатъчно богатство, власт или е назначен от крал, като тези изисквания се променят с течение на времето. Тъй като по това време благородниците притежават власт, те често са "пазители" на дадена област и имат задължения като финансиране и вземане на решения.

Ставането на благородник, животът на благородниците и задълженията на един благородник или благородничка се променят много през Средновековието. Въпреки това не винаги е лесно да се отделят фактите от измислиците през този период.

Въпреки че днес можете да намерите много документи за благородничеството и за това как можете да станете благородник, важно е да помните, че тези процеси са се променили, което ще обясня.

Съдържание

Как някой е станал благородник през Средновековието

Начинът, по който някой става благородник, се различава значително в зависимост от времето и мястото през Средновековието. В началото на Средновековието има много по-малко правила и разпоредби за придобиване на благородническа титла, поради което някои смятат, че някой, който има достатъчно богатство или власт, може да стане благородник [1].

С напредването на времето през Средновековието благородниците се превръщат в средната класа на обществото. Те носят много по-голяма отговорност за земята си и за хората, които пребивават и работят в определената им област.

Поради тази причина е вероятно с развитието на благородническата система хората да са получавали благородство по наследство или да са били назначавани за благородници чрез краля или други кралски особи[2].

Макар че с течение на времето превръщането в благородник се променя, важно е да се знае, че към края на Средновековието има много повече правила за това кой е и кой не е благородник. На много хора е отнет благородническият статут, ако не водят "благороден живот".

Мнозина смятат, че през Средновековието, и по-специално през Висшето средновековие, благородничеството е трябвало да бъде доказано чрез документирана хронология[3].

Един пример за това е, че в началото на Средновековието всеки, който има достатъчно пари, за да се обучи добре и да си позволи необходимото оборудване, може да стане рицар.

През Късното средновековие обаче рицарското звание можело не само да се купи, но и да се докаже, че предците ви са били рицари.

Възможно е рицарството да е станало по-регулирано, защото би подобрило ранга ви в обществото и би ви направило благородник от "по-ниска класа". За разлика от това, преди този период рицарите не винаги са били благородници.

На пръв поглед най-простият начин да станете благородник е да сте потомък на благородническа фамилия. В началото на Средновековието някои хора вярвали, че благородническата фамилия може да се носи или от потомците на майката, или от тези на бащата.

Въпреки това, през Високото средновековие повечето хора приели, че само бащиното потекло се брои и ще ви позволи да наследите благородство и земя [4].

Отговорностите и животът на благородника през Средновековието

Както вече споменахме, благородничеството и притежаването на земя вървели ръка за ръка и често именно тази земя позволявала на благородниците да финансират семейството и живота си.

В зависимост от вида или ранга си някои благородници са имали земя, за да си осигурят доход и претенции към земите около имението си, които често са били "отдавани под наем" на работническата класа по онова време.

Въпреки че през Средновековието някой може да е бил благородник, важно е да се отбележи, че благородничеството се е променило и че е трябвало да водиш живот на благородник, за да запазиш семейното си положение[5].

Животът на благородник означава, че от благородниците се очаква да демонстрират богатство и статус и да се конкурират с другите благородници до известна степен, но не могат да извършват специфични дейности, като например да бъдат търговци или да се занимават с ръчен труд.

Тъй като благородниците били ограничени да работят в имението си и да вършат "благородническа" работа, благородниците често се сменяли, а благородническият ранг можел да бъде отнет на всеки, който не живеел според правилата.

Въпреки това ограниченията за това какво може да прави един благородник, за да генерира средства, се отразяват и на статута на благородниците, тъй като някои благородници трябва да задлъжняват, за да поддържат начина си на живот, и статутът им се отнема, ако не могат да изплатят този дълг.

Освен ежедневната грижа за имението, благородникът имал и други отговорности към своята област и кралските особи. [6] Докато се грижели за реда в земите си, благородниците трябвало да прекарват много време в тренировки по бойни действия, тъй като едно от очакванията към благородника било да се бие за своя крал, ако се наложи.

Освен че трябва да бъдат добре обучени, благородниците може да се нуждаят и от снабдяване на кралските особи с рицари, особено в началото на Средновековието. снабдяването на кралските особи с рицари означава, че благородниците от дадена област трябва да обучават и снабдяват както себе си, така и други млади бойци.

Докато благородниците са имали значителна отговорност през Средновековието, същото е важало и за благородничките от онова време. Благородничките обикновено са имали дни на събития и събирания, предназначени да повишат или поддържат социалното положение на семейството.

Въпреки това, когато благородниците от областта отсъствали от именията си, независимо от причината, благородничката трябвало да поеме мантията и да управлява и поддържа областта до завръщането на благородниците.

Тази отговорност означава, че благородничките понякога управляват всички аспекти на имението, включително финансите и работническата класа в района, наричана още крепостни селяни.

Как някой би доказал, че е благороден?

Макар че в началото на Средновековието титлата, обхватът и начинът на придобиване на благородническа титла са били по-свободно определени, през 1300 г., известно още като Висшето средновековие, благородничеството и благородническата титла са били почти невъзможни за придобиване.

Тъй като през Високото средновековие благородничеството се предава по наследство, то се превръща в по-затворена група от благороднически семейства и доказването на благородство чрез благородническа линия става много по-често срещано и търсено.

До този момент обаче не е имало нужда да доказваш наследството си, което затруднява доказването на благородническото ти потекло по онова време[3].

Благодарение на благородниците от Средновековието сега използваме фамилни имена, за да покажем към кое семейство принадлежим, тъй като преди това хората са имали едно име. Фамилното име често произлиза от имуществото на семейството, като например любимия или най-престижния замък, притежаван и управляван от семейството.

В допълнение към използването на фамилни имена, които биха могли да докажат вашето наследство и благородническа линия, много благороднически семейства са си изработили и гербове.

Гербът на дадена фамилия е визуално представяне на фамилията, нейните специалности и ранг, което се отпечатва върху щит или знаме. Гербът се превръща и в начин за доказване на благородство, поради което се показва по горепосочения начин.

Били ли са рицарите благородници?

Както бе споменато накратко по-рано, някога задължение на благородниците е било да се бият във войните със своите крале и да снабдяват кралските особи с рицари за същата цел.

С течение на времето обаче рицарството се възприемало като благородство и ако бъдете посветен в рицарство, ставате благородник и може да получите земя заедно с новата титла.

През Средновековието ролята на рицарите се променя много - отначало те са хора с известна подготовка и необходимото оборудване, често осигурявани от благородници, а по-късно се превръщат в група от хора, които определят стандарт и трябва да следват набор от правила[8].

Един от начините някой да стане рицар е да бъде възнаграден с благородническа титла като заплащане за служба на кралските особи. Важно е обаче да се отбележи, че по това време рицарите не принадлежат към висшата, а към нисшата аристокрация.

Една от причините, поради които рицарите се смятат за по-ниско благородничество, е, че макар и да имат земя, те често не разполагат със средства за поддържане на своите области, тъй като трябва да продължат да служат на кралските особи и краля срещу заплащане, за да поддържат получената земя.

Заключение

Средновековието е период от историята, в който се въвеждат понятия, които се използват и днес, като например фамилните имена. Въпреки че някои от аспектите и живота на благородниците от това време ни изглеждат странни, интересно е да научим за живота на благородниците и за начина, по който са получавали и поддържали титлите си.

Интересно е също така да се види, че макар животът на благородниците да е бил по-добър, той не е бил по-малко сложен от този на простолюдието.

Препратки:

1. //www.quora.com/How-did-people-became-nobles-in-medieval-times
2. //www.thefinertimes.com/nobles-in-the-middle-ages
3. //www.wondriumdaily.com/becoming-a-noble-medieval-europes-most-exclusive-club/#:~:text=Q%3A%20Кой%20може%20да%20стане%20а,от%20благородниците%20биха%20войници.
4. //www.britannica.com/topic/history-of-Europe/Growth-and-innovation
5. //www.encyclopedia.com/history/news-wires-white-papers-and-books/nobility
6. //www.thefinertimes.com/nobles-in-the-middle-ages
7. //www.gutenberg.org/files/10940/10940-h/10940-h.htm#ch01
8. //www.metmuseum.org/toah/hd/feud/hd_feud.htm

Заглавната снимка е предоставена от: Jan Matejko, Public domain, via Wikimedia Commons