Съдържание
Легендата разказва, че цар Менес (ок. 3150 г. пр. Хр.) основава Мемфис през ок. 3100 г. пр. Хр. Други запазени сведения приписват построяването на Мемфис на наследника на Менес Хор-Аха. Съществува мит, че Хор-Аха толкова се възхищавал на Мемфис, че отклонил коритото на река Нил, за да създаде широка равнина за строителни работи.
Фараоните от ранния династичен период на Египет (ок. 3150-2613 г. пр. Хр.) и Старото царство (ок. 2613-2181 г. пр. Хр.) превръщат Мемфис в своя столица и управляват от града. Мемфис е част от царството на Долен Египет. С течение на времето той се превръща в мощен религиозен център. Макар че гражданите на Мемфис се покланят на множество богове, божествената триада на Мемфис се състои от бог Птах, неговата съпруга Сехмет и техния синНефертем.
Разположен на входа на долината на река Нил в близост до платото Гиза, първоначалното име на Мемфис е Хику-Птах или Хут-Ка-Птах, или "Имението на душата на Птах", като е предоставено гръцкото име на Египет. При превода на гръцки език Хут-Ка-Птах се превръща в "Египтос" или "Египет." Това, че гърците са нарекли страната в чест на един град, отразява славата, богатството и влиянието, които Мемфис е упражнявал.
По-късно е известен като Инбу-Хедж или "Белите стени", по името на боядисаните в бяло стени от глинени тухли. Към периода на Старото царство (ок. 2613-2181 г. пр. Хр.) се превръща в Мен-Нефер "трайният и красивият", което гърците превеждат като "Мемфис".
Съдържание
Факти за Мемфис
- Мемфис е един от най-старите и влиятелни градове в Древен Египет
- Мемфис е основан около 3100 г. пр.н.е. от цар Менес (около 3150 г. пр.н.е.), който обединява Египет
- Египетските царе от ранния династичен период (ок. 3150-2613 г. пр.н.е.) и Старото царство (ок. 2613-2181 г. пр.н.е.) използват Мемфис за столица на Египет
- Първоначалното му име е Hut-Ka-Ptah или Hiku-Ptah. По-късно е наречен Inbu-Hedj или "Белите стени".
- "Мемфис" е гръцкият вариант на египетската дума Men-nefer или "трайният и красивият".
- Издигането на Александрия като търговски център и разпространението на християнството допринасят за изоставянето и разрушаването на Мемфис.
Столица на Старото царство
Мемфис остава столица на Старото царство. Фараонът Снеферу (ок. 2613-2589 г. пр. н. е.) управлява от Мемфис и започва да строи пирамидите си. Хуфу (ок. 2589-2566 г. пр. н. е.), наследникът на Снеферу, построява Голямата пирамида в Гиза. Неговите наследници Хафре (ок. 2558-2532 г. пр. н. е.) и Менкауре (ок. 2532-2503 г. пр. н. е.) построяват свои собствени пирамиди.
Вижте също: Символиката на камбаните (12 основни значения)По това време Мемфис е бил център на властта и в него се е помещавала бюрокрацията, която е трябвало да организира и координира ресурсите и огромната работна ръка, необходима за построяването на пирамидалните комплекси.
По време на Старото царство Мемфис продължава да се разраства и храмът на Птах се утвърждава като водещ център на религиозно влияние с паметници, построени в чест на бога в целия град.
Властта на египетските царе от 6-та династия непрекъснато намалява, тъй като ресурсите са ограничени, а култът към Ра заедно с областните номарси стават все по-богати и влиятелни. Значителният някога авторитет на Мемфис намалява, особено когато сушата довежда до глад, който администрацията на Мемфис не може да облекчи по време на управлението на Пепи II (ок. 2278-2184 г. пр. Хр.), което предизвиква колапс на СтарияКралство.
Съперничество с Тебес
Мемфис е бил столица на Египет през бурния Първи междинен период (ок. 2181-2040 г. пр. Хр.). Запазените сведения сочат, че Мемфис е бил столица през 7-а и 8-а династия. Столицата на фараона е единствената точка на приемственост с предишните египетски царе.
Местните областни управители или номарси управлявали пряко своите области без централен надзор. В края на 8-а династия или в началото на 9-а династия столицата се премества в Хераклеопол.
Когато на власт идва Интеф I (ок. 2125 г. пр. Хр.), Тива е сведена до статут на областен град. Интеф I оспорва властта на царете в Хераклеопол. Наследниците му запазват стратегията му, докато Ментухотеп II (ок. 2061-2010 г. пр. Хр.) успешно узурпира царете в Хераклеопол, обединявайки Египет под властта на Тива.
Мемфис продължава да бъде важен културен и религиозен център по време на Средното царство. Дори по време на упадъка на Средното царство по време на 13-ата династия фараоните продължават да строят паметници и храмове в Мемфис. Въпреки че култът към Птах е засенчен от този към Амун, Птах остава бог-покровител на Мемфис.
Мемфис по време на Новото царство в Египет
Средното царство на Египет преминава в друга епоха на разделение, известна като Втори междинен период (ок. 1782-1570 г. пр.н.е.). По това време хиксосите, установили се в Аварис, управляват Долен Египет. Те извършват многобройни набези в Мемфис, като нанасят значителни щети на града.
Ахмосе I (ок. 1570-1544 г. пр.н.е.) прогонва хиксосите от Египет и основава Новото царство (ок. 1570-1069 г. пр.н.е.). Мемфис отново поема традиционната си роля на търговски, културен и религиозен център, утвърждавайки се като втори град в Египет след столицата Тебес.
Трайно религиозно значение
Мемфис продължава да се радва на значителен престиж дори след упадъка на Новото царство и появата на Третия междинен период (ок. 1069-525 г. пр. Хр.). През ок. 671 г. пр. Хр. асирийското царство нахлува в Египет, разграбва Мемфис и отвежда видни членове на общността в столицата си Ниневия.
Религиозният статут на Мемфис го възстановява след нахлуването на асирийците. Мемфис се превръща в център на съпротива срещу асирийската окупация, което води до по-нататъшното му опустошаване от Ашурбанипал при нахлуването му около 666 г. пр. н. е.
Статутът на Мемфис като религиозен център се възражда по времето на фараоните Саити от 26-та династия (664-525 г. пр. Хр.). Египетските богове, особено Птах, запазват привлекателността си за привържениците на култа и са построени допълнителни паметници и светилища.
Персийският Камбиз II завладява Египет през 525 г. пр.н.е. и превзема Мемфис, който става столица на сатрапия Персийски Египет. През 331 г. пр.н.е. Александър Велики побеждава персите и завладява Египет. Александър се коронясва за фараон в Мемфис, като се свързва с великите фараони от миналото.
Гръцката династия на Птолемеите (ок. 323-30 г. пр. Хр.) поддържа престижа на Мемфис. Птолемей I (ок. 323-283 г. пр. Хр.) погребва тялото на Александър в Мемфис.
Упадъкът на Мемфис
Когато династията на Птолемеите внезапно приключва със смъртта на царица Клеопатра VII (69-30 г. пр. н. е.) и присъединяването на Египет към Рим като провинция, Мемфис до голяма степен е забравен. Александрия с нейните големи учебни центрове, подкрепяни от проспериращо пристанище, скоро се превръща в база на египетската администрация на Рим.
С разрастването на християнството през IV в. от н.е. все по-малко вярващи в древните езически ритуали в Египет посещават величествените храмове и старите светилища на Мемфис. Упадъкът на Мемфис продължава и след като през V в. от н.е. християнството се превръща в основна религия в цялата Римска империя, Мемфис до голяма степен е изоставен.
Вижте също: Сет: Бог на хаоса, бурите и войнатаСлед арабското нашествие през VII в. от н.е. Мемфис се превръща в руини, а някогашните му колосални сгради са разграбени за камък за основите на нови сгради.
Размисли за миналото
През 1979 г. Мемфис е добавен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство като място с културно значение. Дори след като се отказва от ролята си на столица на Египет, Мемфис остава важен търговски, културен и религиозен център. Не е чудно, че Александър Велики се е коронясал там за фараон на цял Египет.
С любезното съдействие на заглавната снимка: Franck Monnier (Bakha) [CC BY-SA 3.0], чрез Wikimedia Commons
