Бил ли е Гилгамеш истински?

Съществуват много шумерски поеми, които разказват епичната история на Гилгамеш, представяйки го като могъщ герой. най-популярната от тези поеми е Епосът за Гилгамеш .

Тази най-стара съществуваща версия на вавилонската епическа поема е написана около 2000 г. пр.н.е. [1] Тя предхожда творбата на Омир с повече от 1200 години и се смята за най-старото епическо произведение в световната литература.

Но дали Гилгамеш е бил истински човек, или измислен герой? Според много историци Гилгамеш е истински исторически цар. [2]. В тази статия ще разкажем повече за него.

Съдържание

Гилгамеш като истински исторически цар

Много историци вярват, че Гилгамеш е реален исторически цар, управлявал шумерския град Урук около 2700 г. пр.

Саманта от Индонезия, CC BY 2.0, чрез Wikimedia Commons

Според Стефани Дали, която е популярен изследовател на древния Близък изток, не е възможно да се определят точните дати на живота му, но той е живял някъде между 2800 и 2500 г. пр.н.е. [3].

Освен това за Гилгамеш се споменава и в Тумалския надпис, който е историографски текст с дължина 34 реда. В него се казва, че той е възстановил старо светилище, разположено в град Нипур [4]. Смята се, че този текст е написан между 1953 и 1920 г. пр.н.е. по време на управлението на Ишби-Ера.

Исторически доказателства, открити в древни надписи, също сочат, че Гилгамеш е построил големите стени на Урук, който днес се намира на територията на днешен Ирак [5].

Името му присъства и в списъка на шумерските царе. Освен това една известна историческа личност, цар Енмебарагеси от Киш, също споменава Гилгамеш.

Той не е бил божествено или свръхестествено същество, както го представят историите и приказките; според историческите свидетелства той е бил истински човек.

Истории за цар/герой Гилгамеш

През последните периоди на ранната династична епоха шумерите почитали Гилгамеш като бог [6]. Един от царете на Урук, Уту-Хенгал, през XXI в. пр.н.е. твърдял, че Гилгамеш е неговото божество-покровител.

Освен това много от царете по време на Третата династия на Ур го наричат свой приятел и божествен брат. Молитвите, гравирани върху глинени плочки, се обръщат към него като към бог, който ще бъде съдия на мъртвите [7].

Всички тези доказателства показват, че Гилгамеш е бил нещо повече от цар за шумерите. Съществуват няколко шумерски поеми, които разказват за легендарните му подвизи.

Епосът за Гилгамеш

Вавилонският епос за Гилгамеш е много дълга поема, която започва с представянето му като жесток цар. Боговете решават да му дадат урок, затова създават могъщ див човек на име Енкиду.

Между Гилгамеш и Енкиду се води битка, в която Гилгамеш побеждава. Смелостта и силата на Енкиду обаче го впечатляват, затова те стават приятели и започват да се впускат в различни приключения заедно.

Гилгамеш моли Енкиду да убие Хумбаба, свръхестествено същество, което пази Кедровата гора, за да стане безсмъртен. Двамата отиват в гората и побеждават Хумбаба, който вика за милост. Гилгамеш обаче го обезглавява и се връща в Урук с Енкиду.

Гилгамеш облича най-хубавите си дрехи, за да отпразнува победата си, което привлича вниманието на Ищар, която го желае, но той я отхвърля. Затова тя моли Небесния бик, своя зет, да убие Гилгамеш.

Вместо това обаче двамата приятели го убиват, което разгневява боговете. Те обявяват, че един от двамата приятели трябва да умре. Боговете избират Енкиду и скоро той се разболява. След няколко дни той умира, което кара Гилгамеш да изпадне в дълбока скръб. Той оставя гордостта и името си и тръгва да търси смисъла на живота.

Osama Shukir Muhammed Amin FRCP(Glasg), CC BY-SA 4.0, чрез Wikimedia Commons

Гилгамеш, Енкиду и подземният свят

Повествованието на тази поема започва с едно дърво хулупу [8], което богинята Инана пренася в градината си в Урук, за да го издълбае в трон. Тя обаче открива, че в дървото живее месопотамски демон, който я натъжава.

В тази поема Гилгамеш е представен като брат на Инанна. Той убива демона и създава трон и легло от дървесина за сестра си. След това Инанна дава на Гилгамеш пику и мику (барабан и палка), които той случайно губи.

За да намери пику и мику, Енкиду слиза в подземния свят, но не успява да се подчини на строгите му закони и попада в плен за вечността. Последната част на поемата е диалог между Гилгамеш и сянката на Енкиду.

Акадски приказки за Гилгамеш

Освен шумерските съчинения, има и много други истории за Гилгамеш, написани от млади книжовници и автори от старовавилонските школи.

Британски музей, CC0, чрез Wikimedia Commons

Една такава популярна история се нарича "Надминал всички други царе" и е акадска история за Гилгамеш.

Запазени са само някои части от този разказ, което ни подсказва, че той добавя шумерския разказ за Гилгамеш към акадския разказ.

Важно е да се отбележи, че Нипур и много други райони на Южна Месопотамия са изоставени, тъй като икономиката се срива.

В резултат на това много от книжовните академии са окончателно закрити, а при новопоявилите се вавилонски династии настъпва драматична промяна в културата и политическата власт.

Така че акадските приказки са доста различни от оригиналните, написани от шумерите, тъй като и двете версии отразяват местните проблеми на съответните райони.

Заключителни думи

Гилгамеш е легендарен цар на древните шумери, описан в древношумерския Епос за Гилгамеш и в много други поеми и приказки. Епосът го описва като полубог със свръхчовешка сила и смелост, който построява стените на град Урук, за да защити народа си.

Съществуват доказателства, че той е съществувал, и се смята, че е управлявал около 2700 г. пр.н.е. Не е известно обаче доколко легендарните разкази за живота и делата му се основават на исторически факти.

Много от събитията и историите, описани в епоса, са очевидно митични, а героят на Гилгамеш вероятно е смесица от исторически и легендарни елементи.